Дворцови интриги и преврати заличават постигнатото от цар Иван Асен II

- Акад. Велев, за много българи цар Иван Асен II е една от най-великите личности в родната ни история. Благодарение на него страната ни успява да заеме достойно място върху политическата карта на Европа. Но какво се случва след смъртта му?

- Наистина цар Иван Асен II е бил могъщ владетел, но за съжаление след смъртта му България изпада в дълбока криза, която продължава до края на века.

- Какви са причините?

- Те са комплексни, а най-важните от тях са може би малолетието на синовете на Иван Асен и започналите интриги в българския царски двор. Външните причини за кризата в страната са засилването мощта на Никейската империя и нарастването на политиковоенната сила и на Сръбското княжество (по-късно царство със самостоятелна патриаршия при сръбския цар Стефан Душан) през посочения период. А и през 1842 г. България е сполетяна от голямо татарско нашествие.

- Защо България губи територии в Македония?

- След 1242 г. настъпват сериозни сътресения в дворцовия живот на страната. Възникват серия от дворцови интриги, преврати и военни проблеми на страната. България става жертва на големия монголо-татарски поход през 1241-1243 г. в Източна и Средна Европа. На връщане от Унгария българските земи са прегазени от татарите, а правителството в Търново се задължава да плаща годишен данък на създадената от тях „Златна Орда” – новата „суперсила” в Северното Причерноморие и региона. В резултат настъпва дестабилизация на страната, която се отразява на нейната вътрешна и външна политика. Има и други причини да изгубим Македония. Дворцови интриги водят до убийството (отравянето) през 1256 г. на малолетния 12-годишен цар Калиман I. Допринася и възкачването на престола на Михаил II Асен - от брака на Иван Асен II с дъщерята на бившия епирски владетел Теодор Комнин, Ирина. Значение има и бездействието на регенството в Търново при агресивните действия на никейците и епирците. Да не забравяме големия поход на никейския император Йоан Ватаци срещу България и превземането на Сяр, Мелник, Родопската област, Източна и средна Македония с градовете Стоб, Велбъдж, Скопие, Велес, Просек и др. От друга страна епирският деспот Михаил Комнин напада от юг страната като превзема крепостите Воден и Острово чак до Битоля, Охрид и Прилеп. А през 1253 г. никейците превземат епирската държава и стават сериозен фактор на балканите.

- Правени ли са опити за възстановяване на териториалните загуби в Македония?

- Веднага след смърта на никейския император Йоан Ватаци през 1253 г., българската войска напада изненадващо Никейската империя. Успешно си възвръщат родопската област, като без особена съпротива превземат редица крепости. Скоро след това никейците са прогонени от Беломорието и Македония. В тази военна акция българската войска е получила силната подкрепа на българското население, живеещо по тези земи. За това свидетелствува византийският хронист Георги Акрополит. Той пише, че българските войски са били посрещнати и подпомогнати от „своите едноплеменици, които сваляли игото на другоплемениците (никейците)“. В резултат на настъплението е освободен дори Костур, който е днешна Кастория в Гърция.

- Едва ли никейците са се примирили със загубите…

- Разбира се, че не са. Още на следващата 1255 г. те преминават в контранастъпление и превземат редица крепости в Родопите с изключение на крепоста Цепина. Опитът на българския войвода Драгота да организира защита в областта на Рупелския проход се оказва безуспешна. Това улеснява никейците да нахлуят в Македония и да превземат редица крепости, а на населението на Велес разрешили да напусне крепоста и да се пресели в свободните територии на България.

       - Акад. Велев, при царуването на Михаил II Асен средновековното българско царство изпада в епоха на вътрешни противоборства, довели до упадък на държавата. Защо?

-  Михаил II Асен остава в сянката на по-могъщите личности от онова време. През повечето време на царуването си той е малолетен и не може да води самостоятелна политика, предоверява се на тъста си Ростислав, което води до предателство.

При царуването на Михаил Асен средновековното българско царство изпада в продължителна криза. От положението се възползват и маджарите, които на свой ред по същото време завладяват българските области Белград и Браничево, след което унгарският владетел добавя към титлата си и крал на България.

Всички тези неблагополучни събития довеждат до отстраняването на майка му Ирина от властта, като тя е принудена да постъпи в манастир и единствен фактор около младия цар остава регентът.

- Кога Македония е откъсната от България?

- Един от сигурните белези за упадък на България е последователната загуба на територии и население. В този ред на загуба на територии е и загубата ва Македония.

Хронологията на тези исторически събития се свързва с окупацията на Македония от никейците в следния ред:

• През 1258 г. никейците за кратко време успяват да сложат ръка върху епирската държава.
• През 1261 г. никейците успели да превземат Цариград, като възстановяват Византийската империя. Така Македония отново се оказава под византийска власт.

Византия въвежда административна, военна и стопанска реорганизация в Македония. Тя засяга и Охридската българска архиепископия. Тя е подчинена на византийската църковна йерархия.

По това време император Михаил VIII Палеолог използва охридската българска архиепископия за своите дипломатически цели. Той издава разпореждане българската и сръбската църква да се подчинят на назначения грък охридски архиепископ грък.

През 1341 г. избухват междуособици и дворцови заговори и се извършва преврат, който през 1347 г. в крайна сметка довежда на трона Йоан Кантакузин, обявен за император на Византия. Тези събития благоприятстват сръбското разширение в Южна Македония.

Още томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.