Григор Пърличев има огромен принос за националната ни духовност

 

Григор Пърличев обикновено стои в сянката на другите по-известни български възрожденци, родени в Македония, но приносът му за националната ни духовност и за националната ни свяст е огромен. Днес всеки буден наш сънародник не само знае кой е този българин от Охрид, но и познава невероятното му дело на възрожденец, учител, писател и преводач. Веднага искам да припомня, че Пърличев е един от строителите на новобългарския книжовен език и един от най-дейните участници в борбите за въвеждане на български език в училищата и черквите в родния му град. Става дума за 60-те години на XIX век, когато в родното школо и нашите храмове езикът ни е бил забранен и разрешен само гръцкият.

В днешна Северна Македония делото му е издигнато в култ, има голяма литературна награда на негово име, държавни празненства, а у нас сякаш е забравен… Българин ли е всъщност Пърличев или македонец?

В творчеството си Пърличев се определя като българин. Съвременниците му от Македония и Охрид го описват като „доблестен български патриот“ с „огнен дар на словото“, чиито речи „текли като огън и лава“. През 1883 г. във в. „Балкан“ той пише: „Какъв българин си ти, когато за гърците си написал непрезрени писания, а за еднородните си ни един ред?“.

Семейството на Пърличев е било бедно,  отрано остава без баща и е отгледан от майка си и дядо си. Отначало учил на гръцки при типично килийно обучение; бил слаб, болнав, късоглед, страстен четец още от детство. Но в училището попада под обаянието на Димитър Миладинов, негов учител в Охрид. След като завършва охридското си образование, на 18 години Григор става учител в Тирана. Спестява малко пари от даскалъка и заминава за гръцката столица, за да учи медицина „не по наклонност“, както след години ще напише в знаменитата си „Автобиография“, а „защото много е страдал и иска да лекува човешки страдания“. В Атина той преживява необикновено житейско изпитание - печели със своя поема ежегодния конкурс за гръцка поезия, организиран от Атинския университет. Журито е възхитено, възприема поемата като авторско дело на млад елински поет, написана на висок стил и с небивало умение. Студентът по медицина е окичен с лавров венец  и си печели славата на „втори Хомер“. Получава и пари, колкото никога не е виждал, месечна издръжка, както и предложение за стипендия в Оксфорд или Берлин, по избор. Но Пърличев отхвърля и двете, а атинските му благодетели са силно разочаровани, когато научават, че той не само е българин по произход, но и българин с национално самосъзнание.

След като се връща в Охрид, той продължава подетата от Димитър Миладинов борба за въвеждане на български език в училището и в черквата. От 1868 г. става учител по гръцки в града и със съгласието на охридчани започва „побългаряване“ на града и околните селища. Но след донос на владиката Мелетий Охридски до турските власти още същата година е арестуван и хвърлен в охридската тъмница, а по-късно е откаран в дебърския затвор. Към средата на януари 1869 г. е освободен за кратко благодарение на застъпничеството на охридчани, които подкупват местните турски власти, и се завръща в Охрид. На 20 януари отново е задържан, този път в дебърската митрополия, и е окончателно освободен през април същата година след допълнителен подкуп. След завръщането на Пърличев в Охрид в училищата отново е въведен българският. През 1871 г. получава покана от цариградското списание „Читалище“ да направи първия превод на Омировата „Илиада“ на български.

Но конфликтите му с гръцките духовници продължават, и преди да се пресели в София е преместен в основното училище, което е извън стария град, пак заради несъгласия с гръцкия митрополит Натанаил. Там преподава три години и напуска след нов конфликт с митрополита. В автобиографията си пише: „Реших се да отърся праха от нозете си и да ида в София“. Но и това намерение не се осъществява лесно. Налага му се да учителства още една година, този път в Струга, за да събере пари за пътуването си до София. Заминава за София, където е очаквал да бъде подпомогнат от „мнозина родолюбци в творческата си дейност“. Тези очаквания не се оправдават и през есента на 1879 г. Пърличев е назначен за класен ръководител и учител по гръцки и латински в Априловската гимназия в Габрово. От този период е запазен текстът на знаковото му слово, държано пред ученици и учители на гимназията. В него възрожденецът се обръща към учениците:

„Помните, прочее, че Майка България е в окаяно състояние; помните, че Майка България е разкъсана на пет части. Когато всички народности се съединяват, България биде разединена. Никога история не забележила толкова неправда. Майка България като претърпе зверския ярем в разстояние на пет векове, днес тя плаче за изгубените си чеда Македония и Тракия. Тя плаче за плодородната Добруджа; тя плаче за Пирот, люлка на изкуствата. [...] Не забравяйте никога, че имате свещена дължност, като се развиете умом и телом, да притечете на помощ Майце си, да отриете нейните сълзи, да утешите скръбта ѝ, да замените черните ѝ дрехи с бели и весели, да турите на главата ѝ венец. Тя си има венец, но да ѝ турите и другий венец от цветя, които растат в Македония; да турите на ръката ѝ онзи драгоценний пръстен, что се намира в Тракия, чуден по красотата си, светъл како слънце, пръстен, когото завижда всичкий свет. [...] Амин”.

На следващата година гръцкият и латинският отпадат от програмата и Пърличев постъпва на работа за няколко месеца като подначалник в Народната библиотека в София. След това е изпратен като екзархийски учител в Битоля. След пенсионирането си се прибира в Охрид, където умира на 25 януари 1893.

От всичко излязло изпод перото на Пърличев сякаш „Автобиографията“ му звучи най-съвременно. Той я пише през периода 16 април 1884 – 1 май 1885 г., когато е учител в Солунската българска мъжка гимназия, обаче е издадена за първи път през 1894 г., около година след смъртта му. Още тогава тя получава висока оценка от редица български критици. В спомените си Симеон Радев я определя като „една от най-вълнуващите книги в българската литература“. Михаил Арнаудов пише за нея: „Няма други мемоари у нас, в които с толкова бързо темпо, тъй сбито, тъй увлекателно е разказана изненадващата съдба на писателя апостол, който не знае компромиси в омразата си към гърцизма и който упорито нанася удари срещу силния противник, без страх от грозното му отмъщение. Автобиографията отразява без подправяне този неспокоен дух и тази интересна хроника на живота му“. И нещо още по-интересно – в Царство България автобиографията му е била любимо учебно пособие на учителите по български език.

И на финала няколко думи за неговия талант на оратор и публицист… Като учителя си Димитър Миладинов и Пърличев се проявява като майстор на живото слово. Особено по време на борбите за заменяне на гръцкия с български в училищата и църквите в Охрид. Тогава той държи множество речи, голяма част от които не са запазени. Но все пак от този период са запазени пет слова, четири от които са публикувани в българския печат от онова време – в цариградските вестници „Время“, „Право“ и „Македония“ – и едно обнародвано след смъртта му от сина му Кирил Пърличев в списание „Македонски преглед“ през 1928 г. Това са знаменитите „Чувай се себе си“, „Слово за Русална сряда“, „Слово за 318 никейски свети отци“, „Слово за св. Климент“ и „Слово по случай обявяването на фермана за Българската екзархия“.

След окончателната победа на българското движение в Охрид са известни две слова на Пърличев – едното държано в Априловската гимназия в Габрово, а другото в Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Солун. И двете са публикувани през 1928 г. в списание „Македонски преглед“, те са известни като „Слово пред учениците в Априловската гимназия“ и „Слово за св. св. Кирил и Методий“. Освен публикуваните слова в Държавния архив в Скопие се пазят още 23 неиздадени досега слова, държани по различни поводи. Но Пърличев пише и редица дописки, публикувани в българския печат, които чакат да бъдат изследвани. И още нещо –  той е автор и на знакови патриотични песни („Докога, братя мили българи“, „Чуйте, чеда македонски“), които са имали голяма популярност по негово време и са помогнали в борбата с гърцизма. Известни са и негови още необнародвани преводи от френски и гръцки.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 19.75 лв.

Сподели във Facebook