ИЗГРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ

Българската нация се формира на територията на българското национално землище, включващо Мизия, Тракия и Македония.

Изграждането на българската нация се осъществява на базата на българската народност, която се е формила през Средновековието.

Българската народност представлява преходно състояние между формиралият се български етнос  по време на феодализма и изграждащата се българска нация в прехода към капитализма.

За изграждането на българската нация допринасят редица обективно развиващи се процеси в Османската империя.

ПРЕЗ ХV-ХVІІ ВЕК СЕ ОКАЗВА НАТИСК ЗА ПРОМЯНА НА НАЦИОНАЛНОТО СЪЗНАНИЕ (ИДЕНТИЧНОСТ)

• Осъществява се процес на потурчване на част от българите, заселени по главните стратегически пунктове на полуострова. Потурчва се и част от оцелялата средновековна българска аристокрация, за да получи служебни титли и привилегии.
• Една част от българите започват да се елинизират чрез гръцката училищна система, която разпространява гръцка култура и традиция.
• Друга част от българите не могат да понесат робството и започват да се заселват в горите и планините.

ПРЕЗ ХV-ХVІІІ ВЕК ЗАПОЧВАТ ДА СЕ ФОРМИРАТ НОВИ ЧЕРТИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНОСТНА ДУШЕВНОСТ

• Българската народност е подложена на жесток терор и на планомерна асимилация. Въпреки това българите съумяват да запазят и да съхранят своя език, бит, традиция и вяра.
• В народностната психика настъпват дълбоки промени, свързани с новите условия на живот.
• Задълбочава се селската консервативна затвореност в рамките на рода и семейството. Липсата на обществен живот и новият стопански ред довеждат до разхлабване на общите връзки, осъществяващи народното единство.

• Българският народ е лишен от свои водачи в продължение на векове. Това води до затваряне в себе си и като че ли се откъсва от останалия християнски свят.
• Затворени в семейството, селото или общината, българите заживяват в един омагьосан кръг на раждане и израстване, на плащане на кръвна дан, на робско примирение и краткотрайни отмъстителни изблици, на смирение пред домашното кандило и иконата. Но този омагьосан кръг всъщност е кръгът на живота, който запазва и съхранява народа през най-тежките векове на чуждото потисничество.
• Закриването на Търновската патриаршия и Охридската българска архиепископия и субординирането на диоцеза им на Цариградската патриаршия също дава своето негативно отражение върху духа на българите.
• Съгласно османската милетската система религиозните общности получават право на самоуправление във вътрешните и гражданските си дела.

ПРЕЗ ХVІІІ-ХІХ ВЕК НАСТЪПВАТ СЕРИОЗНИ ПРОМЕНИ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ, КОИТО ПОДПОМАГАТ ОБРАЗУВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ

• Миграция на българите, която размества пластове на етническата общност.
• Възникват по-големи селища, в които българите усещат по-добре своето единство.
• Разделянето на хората в Османската империя по религиозен принцип пречи за националното обособяване и самоопределение на българите.
• Използването на българския език в Българската църква допринася за неговото уеднаквяване и универсализиране, което допринася за неговото повсеместно използване.
• Завладяването на българските земи от Османската империя допринася за обединяване в едно цяло на българското национално землище, разделяно до робството от болярския сепаратизъм.
• Запазването на местното самоуправление също способства за оцеляването на българите.
• За ръководители на общините се избират най-авторитетните, най-образованите и най-почитаните личности, които трябва да удовлетворяват интересите и на двете страни.
• Тази национална организация играе ролята на стимулатор при изграждането на националното съзнание и на обществените привички на възрожденския българин.
• Българинът в училището, в настоятелството, в общината, в читалището  се освобождава от своята патриархална затвореност и се реализира като социална личност.
• Българската нация е главният резултат на възрожденската епоха и той се преплита с всички основни и второстепенни процеси, протичащи в българското общество през последните два века на чуждото владичество.

СТРУКТУРА НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ

Въпросът за формирането на нацията е предмет на сериозни дискусии, затова за нейното дефиниране са предложени различни определения.

Днес етнолозите определят понятието българска нация по следния начин:

       Общност от хора:

* С общо минало. История на един народ, живял в рамките на една държава -  Българската, в продължение на 678 г. до падане под Османско владичество.

* Които говорят на един и същи език.  Езикът е основен белег на националната култура. На този език се говори в трите основни области Мизия, Тракия и Македония. Силно влияние върху културното развитие на българите оказват още традицията, както и чуждите влияния. През ХІХ век се оформя новобългарския език, на основата на който се създава възрожденската книжнина и литература. Новият език обновява духовния свят на народа. Той е определящият белег на националната култура. Именно поради това възрожденската литература през ХVІІІ-ХІХ век, създадена в земите на Мизия, Тракия и Македония, е българска култура.

* Изповядващи обща вяра и имащи общи традиции и нрави. Православната християнска религия се превръща в спойващ, обединяващ и защитен фактор на българската народност и способства за изграждане на българската нация.

* С общ психически облик, основан на обща социокултура. Затова нашата култура е приела и отсяла нужното от чуждите влияния - балкански, славянски, западни, обединявайки българския народ от всички краища и налагайки единен духовен ритъм в развитието му. Освен от другите балкански народи, България заимства от напреднала Европа всичко, което има стойност за нейното духовно развитие, за нейните усилия да компенсира своята изостаналост. Националната култура се формира върху една народностна основа на базата на българския език, при участието на християнската културна традиция, обогатена, обновена и наново пресъздадена под влияние на европейската цивилизация.

* Които имат общ пазар. Стопанските промени, които настъпват през ХVІІІ и ХІХ век, довеждат до появата на нов икономически живот и формирането на единен национален пазар. Българите излизат на пазара, където установяват стопански и духовни връзки с града, с близката провинция, с цялата страна, със стопанските достижения на по-напредналите страни. Така селячеството от един затворен патриархален слой се превръща, макар и бавно, в социално динамичен елемент, който участва активно в изграждането на новата стопанска структура. Едни от основните събирателни пунктове тук са панаирите и пазарите, които периодично се провеждат в различните области. Появата на общността в стопанския живот се налага в резултат на развитието на производството, в резултат на засилената стоково-парична циркулация и в резултат на появата на специализирани производствени райони. Това профилиране налага взаимна зависимост и обвързаност на цялата българска стопанска общност, на цялата българска територия. Така в резултат на стопанските и социални промени сред българите през ХVІІІ и ХІХ век се създават основите за образуване на българската нация.

* Които имат обща територия, на която живеят от времето на създаването на българска държава на Балканите.

* Които имат изградено самосъзнание за принадлежност към българската нация. Обединен стопански и духовно, българския народ постепенно прераства в нация, чието окончателно формиране приключва някъде към 60-70-те години на ХІХ век.

През епохата на Възраждането тази култура въздейства върху широки среди на българското общество чрез училището, литературата и печата, моделира българското национално съзнание, бита, душевността и психическия стереотип на българина.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.