Как ръководството на БМОРО вижда бъдещето на Македония

В хода на дискусиите каква да бъде крайната цел на борбата в Македония се оформят три възможни варианти:

• Присъединяване на освободена Македония към България; Извоюване на автономия на Македония като етап на присъединяване към България и Балканска федерация.

Причините да не се наложи идеята за непосредствено присъединяване на Македония и Одринско към Княжество България се коренят в:

• очакваното противодействие от страна на Великите сили;
• евентуалната военна намеса на балканските държави и страхът от поделяне на областта между тях;
• етническата разнородност на местното население;
• републиканските убеждения на част от ръководството на БМОРО.

Тези съображения навеждат на мисълта основателите на организацията да не декларират желанието си за присъединяване на освободена Македония към България, въпреки че това е естествен стремеж, за който копнее всеки българин в Македония.

Идеята за автономия на Македония

Първоначално БМОРО декларира, че целите ѝ са залегнали в чл. 23 и чл. 62 на Берлинския договор. Затова тя се обявява за прилагането на предвидените в него реформи, които трябва да гарантират автономия по подобие на тази в Източна Румелия от 1878 г.

В своите  спомени д-р Христо Татарчев обяснява най-точно как се стига до решениетода се избере пътят за автономия на Македония: „ Разисква се на дълго върху цельта на тая организация и по-сетне се спрѣхме върху автономията на Македония съ предимство на българския елементъ. Не можехме да възприемемъ гледището „прямо присъединение на Македония съ България”, защото виждахме, че туй ще срещне голѣми мѫчнотии поради противодействието на великитѣ сили и аспирациитѣ на съседнитѣ малки държави и на Турция. Минаваше ни презъ ума, че една автономна Македония сетне би могла по-лесно да се съедини съ България, а въ краенъ случай, ако това не се постигне, че ще може да послужи за обединително звено на една федерация на балканскитѣ народи”

Идеята за политическа автономия се разяснява от Гоце Делчев по време на обиколката му в Одринско през 1900 г. и предадена от Димитър Груев по следния начин: „Ние, българите от Македония и Одринско, не трябва да изпущаме изпредвид, че има и други народности и държави, които са много заинтересовани от разрешението на този въпрос. Една намеса на България ще предизвика намесата и на съседните държави и може да доведе до разпокъсването на Македония. Ето защо народите, населяващи тия две области, трябва сами с общи усилия и жертви да извоюват своята свобода и независимост в границите на една автономна Македоно-одринска държава, като разчитаме само на материалната и морална подкрепа на България и на Великите сили”.

Гоце Делчев обаче не изключва варианта Македоно-одринската автономна държава по-късно да се присъедини към България.

Един от неговите най-близки приятели - Коце Ципушев, съобщава в своите спомени, че когато през 1902 г. приятели на Гоце го запитали защо се борим за автономия на Македония и Одринско, или за обединение с България, той им отговаря: „Другари, не виждате ли, че сега не сме роби на разпадащата се вече турска държава, а сме роби на европейскитѣ велики сили, предъ които Турция подписа своята пълна капитулация въ Берлинъ. Затова трѣбва да се боримъ за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазимъ въ тѣхната  цѣлость, като единъ етапъ за бѫдещето имъ присъединяване към общото българско отечество”.

Според Христо Силянов за организацията понятието автономия се покрива със съдържа нието на чл. 23 от Берлинския договор, което тогава се смята за задоволителна придобивка. Претенциите ѝ остават докрай скромни и това говори за здравия политически разум на нейните ръководители. Идеята за автономна Македоно-одринска държава води до възникването и проявите на сепаратизъм. Тази коннцепция е развита подробно в статия, публикувана в неофициалния вестник на ЦК на БМОРО –  „Право”, издаван в София през юни 1902 г.

В статията „Политически сепаратизъм“ е направено ясно разграничение от „Национален сепаратизъм” и е формулирана основната му компромисна цел: „запазвание на българското племе цяло, […] макар и разделено политически“.

По нататък в статията се казва: „ От дълги години насам терминът „автономия за Македония“ се носи от уста на уста. Това ново положение крие една политическа доктрина, неясно формулирана чрез принципите на автономията… Тая нова доктрина е „политическият сепаратизъм“, за който и ще говорим в долните редове… Изхождайки от това гледище и уверени, че мнозинството от християнското население в Македония е българско, ний отхвърляме от себе си и най-малкото натякване за някакъв национален сепаратизъм… Обаче като българско, това население желае да получи своята свобода, организирано политически в една автономна област, разделена от Българското княжество… Има едно съществено и важно последствие от тая доктрина и то е: запазвание на българското племе цяло, неразделно и свързано със  своята духовнкултура, макар и разделено политически”.               

След Балканските и Първата световна война териториите, на които е трябвало да се създаде Македоно-одринската държава, са разпокъсани:

• Вардарска и Егейска Македония са включени в пределите съответно на Кралството на сърби, хървати и словенци и на Гърция;

• Западна Тракия също е включена в Гърция;
• Източна Тракия остава в Турция;
• Пиринска Македония и южната периферия на Северна Тракия са придадени към България.

През следващите години българското население в тези територии е подложено на етническо прочистване, депортация и насилствена денационализация.

Провалът на неосъществимото в условията на агресивен балкански национализъм схващане за   политически сепаратизъм става явен.

Идеята за Балканска федерация

В следосвобожденския период на България, идеята за Балканска федерация е много тясно обвързана с Македонския въпрос, който е част от по-големият Източен въпрос. Тази идея често се предлага като решение на Македонския въпрос. Тя присъства в повечето програми на ВМОРО.

Привърженици на идеята са редица видни дейци на организацията, начело с Гоце Делчев. За отбелязване е, че тази идея се налага усилено при условие на засилващото се влияние на социалистическите идеи в България и Македония. За това дорпринася обособяващото се лявото течение на ВМОРО начело с Яне Сандански.

След Илинденско-Преображенско въстание през 1903 г. и настъпващото разцепление в БМОРО и по-късно във ВМОРО, Яне Сандански под напора на засилващите се процеси на дезинтеграция на организацията и влияне на нейните членове социалисти се възприема идеята за създаване на Балканска федерация.

По време на Младотурската революция се основава  Народната федеративна партия, която има за крайна цел създаването на Балканска федерация.

Започва издаването и на сп. „Балканска федерация“ във Виена, който става орган на лявото крило на ВМОРО. Павел Делирадев, който e идеолог на лявото крило, изнася основния доклад на общия конгрес на левицата в Банско през 1908 г., в който за първи път официално се прокарва идеята за Велика източна федерация, в която Македония и Одринска Тракия трябва да се обособят като самостоятелни федерални единици.

Отношение на БМОРО към Българската екзархия

Дейността на Българската екзархия в Македония и Одринско изцяло е насочена към запазване на принадлежността на местното население към българската църква, просвета и култура.

Тя изиграва основополагаща роля в началния етап от развитието на българското националноосвободително движение, без което не би било възможно създаването на ВМОРО. Екзархията със своите институции (главно училищата) дава многобройни кадри за освободителното движение.

Българският Екзарх Йосиф І има изключителна заслуга за развитие на учебното дело в Македония за укрепването на българския национален дух.

Голяма част от ръководителите на организацията, като Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров, Пере Тошев и други са били учители в училища на Екзархията.

Въпросът за освобождението на Македония и Одринско според екзархистите се свързва с решаването на Източния въпрос, като цялата тежест за обединението на нацията пада върху Княжество България.

Органите на Екзархията смятат, че положението на българите в Европейска Турция би се утежнило повече при едно несполучливо въстание. Сдържаното отношение на Екзархията към призивите за въоръжена борба е естествено, защото подобни методи я поставят в неизгодно положение пред Портата и рискуват да провалят основните ѝ дейности - религиозната и просветната.

Върху тази основа възникват и противоречия между двете институции, но те се разрешават, тъй като крайните цели са били сходни.

Всъщност междуособиците са били израз на различията относно средствата за постигане целта - освобождението на българите в Македония и Одринско.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.