Кои българи носят вината за налагането на „македонизма“

Терминът „македонист“ за първи път е употребен от българския родолюбец и поет Петко Рачов Славейков. Това става през 1871 г. в статията му „Македонският въпрос“ във в. „Македония“. В нея пише: „Много пътя сме чували от македонистите, че те не били българе, но македонци, потомци на древните македонци, и всякога сме чакали някакви доказателства на това, без да ги дочакаме. Македонистите никога не са ни показвали основанията на таквозито си мнение. Те упорствуват в своето македонско произхождение, което никак не могат да прокарат, додето тряба. Чували сме и друго основание. Някои македонисти ся делят от българите по причина: че те са чисти славене, а българите са татаре и не знам що“. 

Първите македонисти са лица от Македония, които в края на XIX и началото на XX век поддържат идеята за самостоятелност на македонския народ и език. В тази група влизат Георги Пулевски, Теодосий Скопски, Стефан Дедов, К. Групчев, Н. Еврович, Кръсте Мисирков, Петър Драганов, Атанас Раздолов, Димитър Благоев и Димитър Чуповски. 

Георги Пулевски е първият, който „кодифицира“ македонския език със своята „Граматика на славяно-македонското население“, издадена през 1880 г. Личността на Георги Пулевски се свързва главно с три- и четириезичните му речници, в които обособява отделен македонски език. Подобно на по-късния си последовател Кръсте Мисирков и той се смята за един от основоположниците на македонизма. Същевременно съществуват доста противоречия в житейския му път, където предателските му възгледи се редуват с пробългарски прояви. Например в последната си граматика „Язичница“ той приема македонското наречие за български диалект. Ето и редове от самия Пулевски, който през 1882 г. подава молба за поборническа пенсия до Народното събрание на Княжество България и изразява съжалението си за неосъщественото обединение на Македония с Княжеството: „...Господа! Народни представители! Състоянието на бедност ме принуди да представям моите свидетелства, че съм участвал като войвода в Руско-турската война, за освобождението на нашата татковина, но за нещастие нашата земя остана неосвободена и несъединена”.

А Петър Драганов е бесарабски българин, славист, основоположник на македонизма в руската славистика. Възгледите му се формират под влияние на сръбските и руските панславянски идеи и кръгове, както и на анархо-социалистическите идеи. Но по-голямата част от тях не поддържат непрекъснато македонистичните си тези. Пример за това е Кръстю Мисирков, който след време се отказва от своите македонистични видения и до края на живота си остава ревностен защитник на българската национална идентичност на българите от Македония.

За налагането на „Доктрината на македонизма“ допринасят българи, завършили сръбски училища. Такъв например е Димитър Чуповски. Брат му Павел Чупаров е революционер от ВМОРО. Димитър се премества с братята си в София, където посещава кръжоците на Даме Груев, Петър Попарсов и други студенти, родени в Македония. Образованието си продължава в Белград в учителска школа на дружество „Свети Сава“. През 1893 г. под въздействие на сърбо-македонистичното учение на Стоян Новакович създава ученическо дружество „Вардар“, целта на което е да поддържа македонистки дух сред приетите в Сърбия ученици от Македония. Сетне заминава за Русия, където се записва в Духовната семинария в Новгород,  оттам се прехвърля в Петербургския университет.

Когато главният идеолог на македонизма Стоян Новакович е назначен в Санкт Петербург за посланик на Сърбия, Чуповски става сръбски агент. По негова инициатива през 1902 г. се създава Славяно-македонско научно и литературно дружество. Чуповски става негов председател. Към дружеството се присъединяват и небезизвестните Кръсте Мисирков, Стефан Дедов и Диаманди Мишайков, с които Чуповски се познава от Белград. През това време Чуповски започва да издава първия македоно-руски речник, както и македонска граматика и чертае карта на областта Македония. По-късно започва да издава и вестник „Македонскій Голосъ“, в който определя Борис Сарафов и Иван Гарванов като борци за независима Македония, а Яне Сандански за български агент и престъпник.

В крайна сметка името му остава в историята, но както той самият се определя - като сръбски и руски шпионин. С дейността си яростно подкрепя сръбската пропаганда в Македония, но до 1918 г., когато Македония е поделена основно между Кралство Югославия и Кралство Гърция. Днес в Македония Чуповски е определян като виден македонец и един от най-важните дейци на македонското национално възраждане.

Има и други сръбски възпитаници сред родните ни ренегати. Това са Коста Групчевич и Николай Еврович. И двамата по произход са българи от Македония, но са учили в сръбски училища и университет, в резултат на което са се сърбизирали. По този начин се превръщат в едни от ранните „идеолози“ на македонизма. Коста Групчевич иска да издава вестник „Македонски лист“… И тъкмо с него си поставя за задача да започне борба с българското влияние в Македония и да пропагандира сръбската политическа версия, която твърди, че населението на Македония е сръбско по произход, а не българско. Обаче османските власти не разрешават издаването на вестника. По-късно става сътрудник на сръбското дипломатическо представителство в Цариград и организира издаването на друг вестник – „Цариградски гласник“ излиза на сръбски език. К. Групчевич и Н. Еврович изпращат и свой меморандум до посланиците на Великите сили с твърдението, че македонското  население е отделен народ, с отделен език, нрави, обичаи и история.

Стоян Дедов и Димитър Т. Мишайков също са родом от Македония, но в Белград са подготвени да пропагандират сръбската национална идея. За тази цел откриват т.нар. „Македонски клуб“. През 1902 г. този клуб започва издаването на в. „Балкански гласник“, в който правят опити да аргументират идеята за „национален сепаратизъм“ сред македонските българи. Двамата твърдят, че македонските славяни са отделна част от българите. И че македонският народ е подлаган на претопяване под въздействие на пропагандата на България, Сърбия и Гърция. Затова издигат лозунга за борба не само срещу турците, но и против българите, сърбите и гърците. Този лозунг е напълно в съответствие с руската политика в Македония. Целта е населението в Македония да бъде объркано и най-вече да се противопостави на започналата революционна освободителна борба. Но този лозунг не се харесва на тогавашните сръбски  управници, които са за директно посръбчване на българите в Македония. Затова Белград спира подкрепата си за в. „Балкански гласник“ и той е закрит. Тогава двамата изоставени македонисти намират покровителство в Петербург, където отиват през есента на 1902 г. Техните идеи се харесват на руските дипломатически кръгове в Азиатския департамент на Русия. Тогава се намесва и Стоян Новакович, който, както казах, по това време вече е посланик в Петербург. Той ги приема и разговаря с двамата ренегати. На тази среща те разясняват целите на отиването си в Русия. Според тях „пътят на македонския сепаратизъм е единственото средство да се разбие Екзархията и връзката ѝ с българите и българските стремежи”. В своя доклад до правителството Новакович разяснява основните моменти от тяхната идея: „В случай че Македония добие някакви автономни права, те мислят, че това трябва да се придружава с отцепването на църквата от Българската екзархия в Цариград, с организиране на отделни църковни управи под закрилата на Цариградската църква… и с издигане на македонския диалект за държавна литературна употреба, с фонетичен (подобен на сръбския) правопис, за да се избегне употребата на български език. Върху тези три фундамента: отделна църква, отделен език и отделна автономна организация под защита на султана, според техните мисли би се основавала бъдещата автономна организация на Македония. За да се подготви това, те започват агитация в тази насока сред македонците. Затова и мен ми се струва, г-н министре, че дейността на тези млади засега ни най-малко не противоречи и на интересите на Сърбия и че би имало основание да се помогне и с материална помощ, ако е възможно”.

Делото на споменатите „националсепаратисти“ се продължава от Кръстю Мисирков и Петър Чуповски. Но е важно да споменем, че дейността на тези ренегати не намира почва за разпространение в Македония. Тяхната теза остава без социална опора сред населението на Македония. ВМОРО се отнася към „националсепаратистите“ като към национални предатели.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.