Натискът върху България да се включи в Тристранния пакт

На 27 септември 1940 г. в Берлин се подписва Тристранен пакт между Германия, Япония и Италия.

Той формализира сътрудничеството на трите държави във военната област и до известна степен поделя света на сфери на влияние – Европа, Африка и Близкият изток за Германия и Италия, Източна Азия и Пасифика – за Япония.

Този пакт е и своеобразно предупреждение към САЩ да запазят неутралитет, за да не бъдат принудени да воюват на два фронта.

След това започва масиран натиск от страна на Германия и Италия спрямо България за нейното  присъединяване към Тристранния пакт.

На 16 октомври 1940 г. германският външен министър Рибентроп иска от София в двудневен срок да определи политиката си спрямо пакта.

На същия ден в Рим Мусолини заявява на българския посланик, че Италия очаква от България да се включи в предстоящата война срещу Гърция.

В София разбират, че между Италия и Германия няма съгласуваност, което ѝ дава възможност да отхвърли и двете предложения.

Натискът на Великобритания и САЩ

Два дни преди италиано-германския натиск управляващите в София са предупредени и от английския крал Джордж VI, че ако България се нареди сред противниците на Британската империя, то тя ще се превърне в театър на бойни действия.

САЩ също се включват в дипломатическия натиск срещу България. В София пристига специалния пратеник на президента на САЩ полк. Донован със специално послание.

След горчивите уроци на предишните войни страната избира да протака и отлага обвързването до последния възможен момент.

Натискът от страна на СССР

СССР също участва активно в натиска върху България, като се стреми да придобие изключителни права в източната част на Балканите.

На 12 и 13 ноември 1940 г. съветският външен министър Вячеслав Молотов посещава Берлин, за да получи съгласието на Хитлер СССР да предостави на България гаранции, подобни на тези, които Германия предоставя на Румъния.

Става въпрос за придобиване от България на военни съветски бази в българските пристанища и летища.

Хитлер отклонява това предложение, но Молотов се опитва да постигне целите си с пряк демарш в София

В София пристига главният секретар на външно съветското министерство Аркадий Соболев, който предлага сключване на пакт за взаимопомощ и признаване на интересите на двете страни в Черноморския басейн.

Предложението на Соболев и неговата мисия в страната се придружават от шумна кампания на комунистическата партия, която събира подписки в подкрепа на съветското предложение.

Но правителството се опасява от преждевременното включване на страната във войната и отклонява поканата.

По този начин първата офанзива за присъединяването на България към воюващите завършва с неуспех.

Солунската спогодба

На 31 юли 1938 г. България подписва със страните от Балканския пакт Солунската спогодба, която премахва ограничителните военни клаузи за страната ни.

Чрез тази спогодба България отхвърля най-тежките клаузи на Ньойския договор, без да нарушава своя неутралитет и необвързаност и без да поема допълнителни ангажименти в замяна на възвърнатото право.

От този момент външната политика на България се подчинява на стремежа за постигане на мирна ревизия.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.