Охридското съзаклятие не присъства в учебниците по история

Македонските българи са вдигали много въстания срещу османската власт, но тези бунтове не присъстват в учебниците. За съжаление са известни само на специалистите по българска история. Предполагам, че причината е липсата на място в учебните програми.

Например малко внимание се обръща на Охридското съзаклятие. Това е българска конспиративна организация, съществувала през 1880-1881 г., имаща за цел да вдигне масово въстание, в което да участват всички българи от Западна Македония.

То е замислено веднага след Берлинския конгрес, който оставя Македония под властта на Османската империя, и започва да се организира след неуспеха на Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г. Инициатор за създаването му е организаторът на Кресненско-Разложкото въстание митрополит Натанаил Охридски. По това време митрополитът пребивава в България и ръководи Охридската епархия чрез митрополитския протосингел архимандрит Дионисий. Основната цел на съзаклятието е възстановяване на държавата България в нейната цялост, както е очертана от Санстефанския мирен договор.

За съжаление Охридското съзаклятие остава само съзаклятие и не се стига до планираното въстание. Причината е, че то е разкрито през пролетта на 1881 г. Това е поводът властите да арестуват много българи от Охрид и охридските села Велмей, Лактине, Годиве, Брежани, Върбяни, Мраморец, Плаке, Лешани и Речица, както и от Битоля и Битолската и Кичевската кааза. В Охрид са арестувани 12 души, срещу които на 8 юни 1881 г. започва публичен процес. Присъстват над 500 души заедно с управителя на Охрид Мехмед Еюп паша, духовни лидери и драгоманите на европейските консулства в Битоля.

Ще ми позволите да изброя имената на подсъдимите, защото паметта за тези българи трябва да се уважава… Това са Константин Робев, лекар от Охрид, Зафир Белев, член на българската община в Охрид, Златан Бойкикев, брат на Натанаил Охридски, Коста Лимончев, член на българската община в Охрид, Наум Филев, взаимен учител от Охрид, Коста Манулов, църковен настоятел от Охрид, Ангел Спространов, скотовъдец от Охрид, баща на Евтим Спространов, Петър Спространов, скотовъдец от Охрид, Христо Томиров, търговец от Охрид, Коста Писинов, търговец от Охрид, Кръстан Блажев, опинчар от Охрид, Яне П. Х. Атанасов, самарджия от Охрид, Христо Попов от Годиве, Велян Стефов от Велмей, Спас Ангелов от село Спростране, Демир Хисар, Христо Боюкли от Сливово, Яни Кочабаши от Брежани, Атанас Блажев от Ст. Велмей…

Обвинителният акт сочи, че съзаклятниците са поддържали връзка с Натанаил Охридски с цел вдигане на въстание в Македония при една предстояща гръцко-турска война. В обвинителния акт се твърди, че от с. Илино, Кичевско, идва капитан Илия с прокламация на български, който престоява в Охрид три дни и контактува с Константин Робев, Златан Бойкикев, Коста Лимончев и братя Спространови. В отговор на това обвинение подсъдимите представят пред съда прошение, подпечатано с печата на Охридската българска община и 24 селски печата от Охридско. Те отхвърлят обвинението, че Белев, Лимончев, Бойкикев и Попов предават прошението до руския вицеконсул в Битоля с молба да им се дадат поръчани от тях пушки. Подсъдимите заявяват, че тези показания им са взети след побой. Въпреки това ги чака доживотен затвор и заточение. Присъдата е произнесена на 11 юни. Зафир Белев, Златан Бойкикев, Коста Лимончев и Христо Попов са осъдени на доживотно заточение в крепост, други са осъдени на 5 години заточение в крепост. По изключение Константин Робев, Яне Атанасов, Христо Боюкли и Атанас Блажев са признати за невинни. По-късно Коста Лимончев, Коста Манулов, Наум Филев и Петър Манулов умират в заточение, оцеляват само Кръстан и Иван Блажеви (Блажови). Вследствие на тези големи разкрития много охридски българи емигрират в Княжество България и в Източна Румелия.

Неуспехът на това съзаклятие довежда до изчакване на нов подтик за борба. И той идва само четири години по-късно при съединението на Източна Румелия с Княжество България и с последващата Сръбско-българска война през 1885 г., в която участват значителен брой доброволци от Македония.

Историографията ни споменава и за българска въоръжена акция в Мелнишко. За какво става дума? 

Мелнишкото въстание или мелнишката акция е също въоръжен опит за отстояване правата на поробените македонски българи, предвидени в чл. 23 на Берлинския договор от 1878 г. Въстанието е организирано през пролетта на 1895 г. от Македонския комитет, по-късно преименуван в Български македоно-одрински комитет – БМОК. Първоначално в поробената част на Македония се изпращат като авангард и за разузнаване няколко малки чети с обща численост около 800 души. Тези въоръжени отряди и чети се ръководят от войводи, които са офицери от запаса на българската войска. Сред тях са поручиците Б. Сарафов, Д. Венедиков и др. Отрядите и четите се прехвърлят през границата – това става през юни и юли 1895 г., но действията им завършват без успех. Разгромът им е свързан с големи човешки жертви, сред които и няколко офицери. Неуспехът на тази акция се отразява твърде зле върху неукрепналия още Македонски комитет. Най-тежко понася поражението председателят на комитета Трайко Китанчев, който умира наскоро след провала на акцията.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.