.jpg)
Разпускане на четите на ВМРО и създаване на терористични групи
Откъс от „История на българите от Македония“ на акад. Григор ВЕЛЕВ
Реорганизация на Четническия институт
Към 1925 г. Иван Михайлов и неговите съратници, анализирайки дейността на четите в Македония, отчитат силно намалена ефективност. За това има много причини, но на първо място е създаденият мощен апарат от полицейски, жандармерийски и контрачетнически поделения.
От февруари 1925 г. четите се реформират и занапред действат под формата на терористични „тройки“, „петорки“ или се състоят от максимум 10 души, срещу което сериозно се противопоставя Александър Протогеров.
Създаване на терористичен апарат
От 5 март до 5 май 1925 г. в лагери на ВМРО се подготвят 500 млади четници и войводи за терористи, разпределени в 50 чети от по 8 четници и двама подвойводи.
В градовете и селата на окупирана Македония се създават терористични „тройки“, които при нужда да изпълняват атентати срещу предварително подбрани цели, тактика, която по-късно ще измести изцяло четническите акции.
Подборът на лица за включване в терористичния апарат предвижда много високи критерии за лични качества на бъдещите терористи, а именно:
- доказана фанатична преданост към каузата на ВМРО;
- висока степен на интелигентност;
- психическа устойчивост – безстрашие, решителност и съобразителност;
- отлична стрелкова подготовка;.
- дисциплинираност.
Видни терористи на ВМРО
По майчина линия революционерката е внучка на
легендарния Захарий (Зако) Манойлов – който има заслуга за построяването на християнския храм „Свети Димитър“ в Тетово по турско време.
Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.
На 13 януари 1928 г. Мара Бунева разстрелва в центъра на Скопие Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.
Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“
Мара Бунева умира на следващия ден от раните си.
Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт.
Заедно с Иван Михайлов, колегата си юрист Кирил Дрангов, поета Любомир Весов и Илия Кушев Даскалов е сред основателите на студентското дружество „Вардар“.
През пролетта на 1921 година Асен Даскалов напуска университета и се отдава изцяло на революционна дейност.
Даскалов показва способности на добър стрелец и получава индивидуални задачи - хвърля бомба срещу колата на земеделския министър Райко Даскалов край Парламента и граната в правителствената ложа в Народния театър, където на представление са Стамболийски и част от министрите му.
Асен Даскалов взема дейно участие в акцията на ВМРО в Горна Джумая на 12 септември 1924 г., когато са наказани виновниците за убийството на Тодор Александров.
Асен Даскалов е убит на 10 август 1925 г. на гара Батановци по заповед на Иван Михайлов.
На 26 април 1923 г. Стефан Каркалашев убива архитектът и федералист Никола Юруков.
На 14 юни 1924 г. изпълнява пряко поръчение на Тодор Александров и убива българския политик Петко Д. Петков на улица „Московска“.
Стефан Каркалашев е заловен от полицията на местопрестъплението, но след като се легитимира със служебна карта на Обществена безопасност, веднага е освободен.
По-късно е арестуван отново, осъден е на смърт, но присъдата му е заменена с доживотен затвор. След три месеца Каркалашев излиза на свобода.
Менча Кърничева е съпруга на Иван Михайлов. Включва се в женското движение на македонската емиграция и влиза в кръга на Тодор Паница. Постепенно се разочарова от Паница, тъй като смята връзките му с Коминтерна и Кралството на сърби, хървати и словенци за пагубни за българското дело в Македония.
На 15 март 1924 г. влиза във ВМРО и самостоятелно взима решение да убие Тодор Паница, за което е подготвена от Дончо Чупаринов и Петър Станчев.
На 8 май 1925 г. във Виенския Бургеатър Кърничева застрелва в гръб Паница, ранява жена му Екатерина Измирлиева и телохранителя Яне Богатинов. Така чрез терористичен акт е изпълнена присъдата, издадена от ВМРО заради убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов и обслужването на чужди интереси в македонските дела от Паница.
Убийството предизвиква огромен отзвук в Европа. Менча е арестувана и първите ѝ думи след убийството са: „Той бе един лош македонец“. След бурен процес Менча Кърничева е осъдена на 8 години затвор — най-малкото наказание за убийство в Република Австрия, предвид тежкото ѝ здравословно състояние. Но Върховният съд на Австрия я обявява за неспособна да излежи наказанието си заради тежката туберкулоза, бъбречно заболяване и ревматизъм, от които Менча страда от детство. В края на 1925 г. тя е освободена и екстернирана от Австрия.
На 25 декември 1926 г. Менча Кърничева се омъжва за Иван Михайлов, когото след 1934 г. следва в емиграция. След 1945 г. остава до смъртта си през 1964 г. с Иван Михайлов в Рим.
Владо Черноземски
Черноземски става член на ВМРО през 1922 г. и се включва в четата на войводата Иван Бърльо.
През 1924 г. Тодор Александров го призовава в София и оттогава Владо Черноземски е на разположение на ЦК на ВМРО за изпълнение на специални задачи.
Смъртта на Александров през същата година обаче отприщва поредица от убийства и разчистване на сметки сред македонската емиграция в София.
Новото ръководство на ВМРО, начело с Иван Михайлов, възлага на Владо убийството на народния представител от БКП и бивш деец на ВМРО Димо Хаджидимов.
През 1924 г. Софийски окръжен съд го осъжда на смърт чрез обесване, но присъдата не е изпълнена, а през 1925 г. Черноземски бяга от конвоиращите го полицаи.
Готовността за саможертва в името на каузата при него граничи с фанатизъм.
През 1927 г. е предложил да организира атентат в заседателната зала на Обществото на народите като се самовзриви, за да обърне внимание на световната организация върху съдбата на македонските българи, но неговото предложение не е било прието.
През 1930 г. убива и друг функционер на ВМРО по поръчка на Михайлов, с когото става много близък - бившият член на Задграничното представителство на ВМРО Наум Томалевски.
Заловен и осъден на доживотен затвор, той е амнистиран и освободен през 1932 г.
След освобождаването си от Софийския затвор през 1932 г. Владо изчезва.
Той тайно отпътува за Италия, където е назначен за инструктор-терорист в специалния лагер на усташите в Борготаро, а след това е изпратен за инструктор- терорист в базата им в Унгария, Янка Пуста.
Най-голямата планирана акция на усташите е била организиране и провеждане на атентата срещу сръбския крал Александър.
На 9 октомври 1934 г. в Марсилия, след като преценява, че хърватите психологически не са в състояние да осъществят акцията и тя е пред провал, Владо Черноземски поема инициативата.
Той си пробива път сред тълпата, качва се на стъпалото на лимузината, возеща официалните лица, и прострелва смъртоносно краля на Югославия Александър I Караджорджевич в главата, ранява придружаващият го френски министър на външните работи Луи Барту и убива шофьора.
Черноземски е откаран в полицейски участък, където е подложен на разпит. Умира същата вечер, без да издаде нищо.
Идентифициран е впоследствие по татуираните на ръката му изображение на череп с пресечени кости и надпис под тях В.М.Р.О.
Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.
Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.
