Съединението на Източна Румелия с Княжество България се посреща на нож от Русия

Първоначалното намерение на БТЦРК е да обяви Съединението на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище избухва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността от арест на организаторите комитетът решава да ускори начинанието.

Практически Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885, подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев.

С изключение на няколко изолирани инцидента Съединението е осъществено почти без кръвопролития.

Най-масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.

На 5 септември е вдигнато въстание в Пазарджик, където привържениците на Съединението с Княжество България установяват собствено управление.

По същото време въстават и селата около Пловдив. От Голямо Конаре и Конуш потеглят чети, начело с Чардафон и Ангел Чолаков, които достигат областния център през нощта и на следващия ден. Само чирпанската чета е застигната и разбита от войскова част, при което загиват петима четници.

При вестта за размириците в областта източнорумелийските власти в лицето на председателя на Постоянния комитет Иван Ст. Гешов се допитват до руския консул в Пловдив дали да обявят сами Съединението.

След като получава отрицателен отговор, правителството разпорежда да бъдат арестувани заговорниците и съсредоточава полицейски части в Пловдив.

Военните обаче не се подчиняват на заповедите на директора на милицията. През нощта срещу 6 септември войски, командвани от майор Николаев, установяват контрол над Пловдив и без да срещат съпротива свалят правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.

Временно правителство, в което влизат представители на войската и на двете южнобългарски партии, начело с Георги Странски, обявява обща мобилизация на мъжете от 18 до 40 години за отпор срещу очакваното турско нападение и кани княз Александър Батенберг да подкрепи Съединението.

Пловдивските събития предизвикват масови демонстрации на подкрепа в Княжеството. Поставен пред свършен факт, Каравелов се заема да утвърди Съединението в сътрудничество с княза.

Посрещнат от ликуващата тълпа с „Ура“ Каравелов смутено се провиква: „Да е хаерлия, тази година съединихме Източна Румелия, догодина Македония“.

Съединението на 6 септември 1885 г. е провъзгласено в и от името на княз Александър І.

Той се превръща в ключова фигура и става „княз на Северна и Южна България“, като влиза триумфално в Пловдив.

След Съединението България търси международно признание и подкрепа за утвърждаването на този държавен акт.

Осъществяването на Съединението се посреща на нож от Русия. Тя разпорежда руският офицерски контингент да се изтегли в родината. Така българската армия минава изцяло под командването на Княз Александър І.

Неочаквано за всички Англия, която винаги е заставала против на интересите на нашия народ, признава Съединението, което дава основание въпросът да се смята за приключен.

Тук е мястото да отбележим, че признаването на Съединението от страна на Англия е направено не заради някакви сантименти към България, а защото Русия застана с цялата си мощ и величие срещу българските национални интереси. Това трябва да знаят и помнят българските русофили и русопоклонници.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.