Участие на ВМОРО във войните за национално обединение на България

След Съединението и обявяване на Независимостта през 1908 г. в България узрява идеята, че е дошло времето, когато трябва да се осъществят две неща:

• България да излезе от анонимност при подкрепата на национал­норе­волюционната борба в Македония;
• Време е държавата да се опре по-смело и открито на собствените си сили и най-вече на своята армия за решаване на националната ни кауза за „Обединена България“.

Така възниква и се налага идеята за започване на войните за национално обединение.

Правителството на Иван Евстратиев Гешов решава да започне подготовка за война с Турция. Отчитайки съотношение на силите, правителството преценява правилно, че решаването на тази задача не е по силите само на България. Затова то започва сондажи със съседните страни за създаване на един Балкански съюз, към който го насочва и Русия.

Балканският съюз е създаден. Започва първата Балканска война. Очертават се три военно-оперативни зони:

1. В Източна и Западна Тракия, където действа българската войска.
2. Във Вардарска Македония, където действа сръбската войска и 7-а Рилска дивизия на Втора българска армия.
3. В Егейска Македония, в която оперира гръцката армия.

На територията на Македония, Косово, Албания и Епир действа Западната турска армия в състав от около 130 000 души. Срещу тези сили се насочват армиите на Сърбия, Гърция, Черна гора и 7-а Рилска дивизия на Втора българска армия.  

В Сърбия обаче започва активна пропаганда срещу своя съюзник България под девиза „Що сме узели наше е“.

Българският пълномощен министър в Белград Андрей Тошев пише в своя доклад до София „....съобщавам това, което чух от проф. Цвиич. Той ми заяви, че Сърбия ще предизвика по-скоро нова, по-страшна война, отколкото да отстъпи доброволно окупираните територии в Македония. А ако Пашич и кралят направят отстъпки, много скъпо ще платят за това“.

Гръцката армия не среща особена съпротива при овладяване на Егейска Македония и завзема Солун. На 27 октомври 1912 г. българската дивизия влиза в Солун часове след гръцката армия, която преди това уговаря предаването на града от началника на турския гарнизон.

Така се стига до непреодолими противоречия между съюзниците, завършили със започване на Втората балканска война.

ВМОРО по време на Първата балканска война (1912 г.)

Обявяването на Балканската война се посреща с въодушевление от всички членове на ВМОРО, а четите, намиращи се на територията на Македония, се поставят в разположение на на Щаба на действащата българска армия.

Преди започването на войната на 1 октомври 1912 г. ЦК на ВМОРО отправя окръжно-апел към цялото българско население да окаже всестранна помощ на съюзническите армии.

След обявяването на войната всички 54 районни чети и милиция на ВМОРО се поставят на разположение на съюзните сили на Сърбия и Гърция, които се бият на територията на Македонския оперативен театър. От България са изпратени 53 въоръжени от българската армия чети.

Общо в Македония и Одринска Тракия действат 107 чети. 6 от тях са изпратени в Одринска Тракия, а останалите в Македония.

Те изпълняват многостранна дейност - разузнават, извършват внезапни и изненадващи нападения по комуникациите на турската армия в Македония, оказват логистична помощ, осигуряват свръзка със 7-а пехотна Рилска дивизия.

По време на Балканската война ВМОРО подкрепя изцяло българската армия и войските на българските съюзници – Сърбия, Гърция и Черна Гора в съвместната им борба срещу Османската империя.

Създаване и дейност на Македоно-одринското  опълчение (МОО)

На 17 септември 1912 г. с указ на цар Фердинанд I в България е обявена всеобща мобилизация. На 18 септември началникът на щаба на армията генерал-майор Иван Фичев възлага на подполковник Александър Протогеров и майор Петър Дървингов да организират и изпратят в тила на османските сили „малки партизански отряди“.            

Македоно-одринското опълчение е специална българска военна част, действала по време на Балканската (1912-1913) и Междусъюзническата войни (1913). В навечерието на войната опълчението влиза в състава на 4-та Българска армия и се дислоцира в района северно от град Кочани.

МОО е съставено предимно от доброволци от териториите на Македония и Одринска Тракия (14 670 души), които поради факта, че наскоро са избягали от пределите на Османската империя, не са зачислени в редовната армия.

В опълчението се включват и българи от Северна Добруджа и Поморавието, над 500 доброволци от други страни (руснаци, чехи, румънци и други), в това число и една цяла арменска рота, съставена от 274 души.

На 23 септември е назначен Щаб на опълченските дружини, в който влизат дейците на Върховния комитет подп. Протогеров, подп. Стефан Николов, майор Дървингов и капитан Стоян Величков.

Щабът пристъпва незабавно към създаването на доброволчески формирования. Създадени са и шест отдела - за обучение на доброволците, техническа част, за набор и адютантура, полиция, за разквартируване и административен състав от 16 секции - на които са поставени задачи, свързани със сформирането, настаняването, екипирането и обучението на опълченските дружини.

За началник на опълчението е назначен началника на Девета дивизионна област генерал-майор Никола Генев.

За началник-щаб е назначен майор Петър Дървингов.

Участие МОО в бойните действия

ЦК на ВМОРО и много изявени македонски дейци като Васил Чекаларов настояват опълчението да се изпрати на македонския фронт. Но по изрично настояване на сръбското правителство, Българското главно командване изпраща опълчението в Тракия.

Това решение е повод за политически спекулации на Скопските „историчари”. Според тях изпращането на МОО на фронта в Източна Тракия е резултат на страх на българското правителство от възпламеняване на „национален сепаратизъм” сред опълченците, ако се бият на македонския фронт.

МОО взима участие в боевете при Саранлъ, Фере, Дедеагач, Мерхамли, Малгара и Булаир. Бойното кръщение на опълчението става обаче при овладяването на Гюмюрджина и беломорското пристанище Дедеагач.

Създаване на партизански отряди

След мобилизацията по решение на щаба на действащата армия са формирани партизански отряди като спомагателни формирования:

• 59 партизански взвода (чети) на МОО;
• една самостоятелна партизанска дружина от две роти;
• четири отделни партизански роти.

Четите са оглавени от бивши войводи на ВМОРО и ВМОК - Тодор Александров, Михаил Герджиков, Христо Силянов, Георги Попхристов, Дончо Златков, Ефрем Чучков, Петко Пенчев.

Основната задача на македонските отряди е да извършват разузнавателна дейност в тила на противника, дислокацията на военните му поделения, тяхното движение, състав и въоръжение. Правят засади на турски части, разрушават телефонни линии, взривяват железопътни линии и мостове.

Между 19 и 23 септември 1912 г. е разработен „Правилник за действие на партизанските отряди”. Създадени са 52 партизански отряда.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.