ВЪЗНИКВАНЕ НА УНИАТСКОТО ДВИЖЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Широкият достъп на Венецианските търговци до градовете и пазарите на Османската империя благоприятства проникването и разпространението на католическата пропаганда на Балканите през втората половина на XVI век, както и в Македония.

През 1615 г. Османската империя сключва конвенция с Австро-Унгарската империя, съгласно която католическата черква може да разпространява католическото вероизповедание в империята, да строи черкви, да изповядва всички религиозни ритуали сред своите вероизповядващи българи.

През XVII век се създават няколко католически архиепископии в Османската империя:

• Софийска архиепископия, начело с Петър Богдан Бакшев от Чипровци (1644 г.).
• Марцианополска или (Преславска), начело с българина Марко Бандулович (1644 г.).
• Никополска, начело с Филип Станиславов от с. Ореш (Свищовско).
• Охридска, начело с хърватина Рафаел Левакович (1647 г.).
• Призренска, начело с българина Франческо Соимирович от Чипровец (1651 г.), от 1656 г. е назначен за Охридски архиепископ.
• Скопска архиепископия, обхващаща селата в Северозападна Македония, начело с Андрей Богдан (1656 г.).

В края на XVII век западната католическа пропаганда в Македония отслабва.         

ПРОНИКВАНЕ НА КАТОЛИЧЕСКАТА ИДЕЯ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Униатството възниква и се развива като форма на западноевропейско културно влияние на Балканите, реализирано чрез католическата идея.

Причина за неговото появяване е безперспективната борба на българите за добиване на независима българска православна църква, национална йерархия и културна еманципация от Гръцката патриаршия (Николай Генчев,1981), силно подкрепена от страна на руската дипломация.

Униатството е вариант на католицизма, при който се комбинират католическата каноническа доктрина с автентични православни обреди.

През XIX век в пределите на Османската империя група деятели за църковна независимост след многобройни и безуспешни опити за отделяне от юрисдикцията на Цариградската патриаршия,  стигат до идеята за уния с Рим.

Според група български интелигенти по това време идеята за уния е най-радикалното средство за разрешаване на църковно-народния въпрос чрез съединение с Католическата църква.

Тази идея възниква в резултат на засилването на католическата пропаганда след загубата на Русия в Кримската война.

Междувремено Франция и Англия полагат неимоверни усилия за отслабване на руското влияние на Балканите. За тази цел те изпращат множество католически и протестантски мисионери, които разгръщат силна агитация за откъсване на българите от Православието.

Османското правителство, заинтересовано от разрушаването на верското единство на българите и за да нанесе удар на руското влияние, поддържа униатското движение.

С една нота още през 1849 г. френското правителство предложило на Високата порта да отдели българската църква в самостоятелна патриаршия. По същото време френският посланик в Цариград дори поискал от султана да освободи заточените български религиозни водачи Неофит Бозвели и Иларион Макариополски.

Така френската намеса, независимо от намеренията си, изиграла ролята на първи външен стимулатор на църковното движение през 50-те години на XIX в.

Под нейно внушение през 1854-1856 г. в Цариград се сформирал кръг от българи, начело с Драган Цанков, който поел пътя на униатството.

Активното застъпничество на френското духовенство за българската просветна кауза е било основният мотив през 1855 г. Драган Цанков тайно да приеме католицизма.

В края на 1856 г. той е инициатор за създаването и пръв председател на Община на българската книжнина, която се смята за предшественик на образуваното през 1869 г. в Браила Българско книжовно дружество.

УЧРЕДЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА УНИАТСКА ЦЪРКВА

Учредяването на българската униатска църква става възможно в резултат на упорития отказ на Цариградската патриаршия, подкрепена от руската дипломация, да признае независимост на Българската православна църква.

На този фон през 1859 г. Драган Цанков започва да списва в Цариград вестник „България“, чрез който проповядва своите идеи за разрешаване на българския църковен въпрос по пътя на униатството.

През същата година и българите в Кукуш първи правят опит да се обявяват за униати.

На 30 декември 1860 г. стотина съмишленици, начело с Драган Цанков, се представили пред папския представител в Цариград и му връчили молба, подписана от множество българи, търсещи апостолическо покровителство.

В резултат бил подписан акт за присъединение към Рим. Това довежда до признаването на българите от Светия престол и Високата порта за отделна религиозно-народна общност в рамките на Османската империя.

След няколко месеца, на 2 април 1861 г., в Сикстинската капела в Рим, архимандрит Йосиф Соколски бил ръкоположен за архиепископ и глава на Католическата църква от източен обред на българите лично от папа Пий IX в присъствието на висши духовници, влиятелни политически фигури, дипломатически представители и делегация на присъединените към Рим българи.

На 1 юни 1861 г. султан Абдул Меджид издал берат, с който Йосиф Соколски се признавал за духовен глава на „българите, които се съединиха с Рим” – милет баши.

Тези събития бележат началото на историята на Католическата църква от източен обред в България.

Много скоро на нововъздигнатата църква бил нанесен силен удар с отвличането на нейния духовен предводител, архиепископ Соколски, в Русия. 

КРАЙ НА БЪЛГАРСКОТО УНИАТСТВО В МАКЕДОНИЯ И ТРАКИЯ

Войните и последствията от тях поставили остро въпросите за ново административно устройство.

Архиепископ Миров оставал в Цариград с надежди оттам да упражнява юрисдикцията си на духовен глава на българите източно-католици, вече разделени в четири държави.

До 1916 г. монсеньор Епифаний Шанов останал в епископското си седалище Солун. Като български владика през тази година той бил интерниран от гръцките власти първо на остров Наксос и после на остров Трикери, където и останал до края на войната.

През 1921 г. Конгрегацията за източните църкви изпратила в България специален пратеник в помощ за разрешаване на възникналите противоречия. Същата година епископ Шанов бил освободен от длъжността си епископ на Солунската епархия.

Архиепископ Михаил Миров продължавал да стои на върха на йерархическата структура на Католическата църква от източен обряд в България, но променените условия след войните все повече и повече обезсмисляли представителните му функции в Цариград и така през 1921 г. било осъществено постепенно административното преустройство, с което на практика несъществуващите вече епархии в Турция - Одринска и Солунска, както и Цариградското представителство, се закривали и била образувана една епархия в пределите на България със седалище в София.

Структурните промени сложили ново начало в историята на Католическата църква от източен обряд.

С това се слага и край по същество на Униатското движение в населените с българи земи в границите на Османската империя.

През 1926 г. се основава Софийска апостолическа екзархия, обхващаща всички български католици от източен обред, живеещи на териториата на България.

Верните от бившия Солунски български апостолически викариат се причисляват към Истанбулския латински апостолически викариат, верните от Одринския български апостолически викариат - към Гръцката източно-обрядна апостолическа екзархия в Атина, а източните католици от Вардарска Македония се обособяват като деканат (църковна околия) на западно-обрядната Скопска епархия.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.