365 необикновени дни

Петър ГАЛЕВ

Една година след като хиляди излязоха по улиците на България заради задкулисните игри на управляващите, маските на много от основните актьори взеха да падат. Проблемът е, че докато се опитват да редят новите си пасианси и да си уреждат роля в друга пиеса, фарсът придобива чертите на трагедия. Първият обективен измерител за това е пониженият кредитен рейтинг на страната, от което губим всички, при това съвсем пряко. И все пак тази година не е загубена за гражданското общество. За всички кандидати да ни управляват трябва да е ясно, че ще им е много трудно да говорят едно, докато отидем до урните, а след това да правят друго.

Мислещите хора отдавна се отказаха да очакват чудеса след избори. Но все повече се научават да настояват за елементарен морал, логика и откритост в управлението. Когато обществото стане безкомпромисно в тези изисквания към избраниците си, постепенно ще дойде така желаната промяна в законите и в прилагането им, в приоритетите на властта, в доверието на инвеститорите към страната и в общото благосъстояние.

Не е проблемът в партийните различия, доколкото тук ги има в класическия им вариант. Страдаме точно заради полумрака, позволяващ политически прегръдки и удари под кръста зад гърба на данъкоплатците с единствената цел безогледно грабене на общите ни ресурси. Едва ли щедрото финансиране (дори и да продължи) на ярко популистки играчи ще позволи мимикрия на олигархичния сценарий. Не е вярно, че нищо не зависи от нас. Последната година го доказва!

Сподели във Facebook