.jpg)
Безотговорност на пилон
Петър ГАЛЕВ
Преди няколко дни едно дете на около 10 години попита в центъра на София дядо си на коя държава е знамето със сив, син и оранжев цвят. Възрастният човек се учуди, защото се оказа, че момчето гледа към българското знаме, поставено на покрива на знакова сграда в столицата. Или по-точно към това, което трябваше да представлява националния флаг. Защото не само в ясния детски поглед цветовете отдавна бяха далече от бяло, зелено и червено. Но възрастните, обръгнали от какво ли не, просто не забелязваме вече такива неща. Тази случка, още преди конкретния повод за дискусия по темата, доказа, че не само пошли текстове на песни или умишлена подигравка могат да накърнят националните ни символи.
По немарливост това се случва на много места в страната, където на пилони и фасади се веят опърпани, избелели и изпокъсани платове. И само по презумпция трябва да се досетиш, че това е родното знаме. Питам се не е ли по-добре да не сложиш нищо, свързано с националната чест, отколкото да окичиш трикольора и след това да забравиш, че всяко нещо иска поддръжка и подмяна. И ако много от елементите на градоустройството изискват доста пари, за да изглеждат добре, сигурен съм, че всяка институция може да си позволи няколко лева за редовната подмяна на знамето върху покрива си. И това трябва да е въпрос не само на досетливостта на някой байчо от поддръжката, а на цялостното ни възпитание още от детинство.
