.jpg)
Дефицит с рикошет
Петър ГАЛЕВ
Оплакванията, че в различни градове и села хората остават без лекари, ще стават всекидневни. Голямата причина за това е невъзможността на обществото ни да мотивира (морално и финансово) медиците да остават в България. А оставащите са все по-уморени и огорчени от прехвърлянето върху тях на всички неуредици на здравната система. Вече се забелязва и отлив от тежките специалности като хирургия, анестезиология, патоанатомия, педиатрия. Кой млад човек ще се хване да учи къртовски над 10 години, като няма никаква сигурност дали след това ще може нормално да практикува професията си?
Да, има и лекари, които не са за тази работа, но те не са мнозинството. Често лекуващите стават изкупителната жертва на хиляди проблеми, трупани с десетилетия. А колкото повече се нахъсваме срещу хората в бели престилки, толкова по-малко качествени доктори ще имаме. И от този омагьосан кръг много трудно ще излезем. Не забравяйте, че лекарски дефицит вече се констатира и във високоразвитите европейски държави. За да имаме огромни изисквания към медиците, първо трябва държавата, т.е. всеки от нас, да се съгласи, че здравеопазването е приоритет. Това означава най-малко две неща.
Първо, да се отделят много повече пари за целта, които трябва да дойдат реално пак от нас – чрез неотменими здравни вноски, данъци, чрез отказ от други социални плащания и т.н. И второ – всеки да е наясно, че трябва да полага грижи за себе си, но не едва когато ножът опре в кокала. Иначе ядем, пием, пълнеем, не се движим, не пием предписаните лекарства, а после – лекарите ни виновни...
