Доверие назаем

Петър ГАЛЕВ

Инициативата да почерпиш непознат човек с кафе, закуска или хляб има не само и не толкова материално измерение. И точно в това е основната й ценност. Че някой мисли за изпадналия в невъзможност, че е съпричастен с проблема му въпреки всеобщата изнервеност на всички от всичко.

А анонимната форма на малкото дарение е точно според християнския морал. Иначе малко действия от всекидневието ни май се съотнасят с него. Е, словосъчетанието „висящо кафе” не звучи много добре, но това да му е кусурът.

В Италия го наричат prepagato – предплатено, може и тук да се намери нещо по-подходящо. Учудващо е, че веднага се появиха мрачни критици, които започнаха да говорят какви далавери щели да станат с предплатените стоки, как продавачите щели да ги дават на свои хора или пък сами да ги консумират и какво ли още не.

Със сигурност ще има и непочтени участници в начинанието. Но ако продължаваме да гледаме с недоверие дори и на най-дребните добри начинания, нищо добро не ни чака като общество. Ясно е, че спорадичната почерпка няма редовно да храни нуждаещите се и няма да им плати парното.

Видяхме, че за първоначалната идея започнаха леко комерсиално да се закачат какви ли не фирми. Но защо да не запазим зрънцето човещина и да му позволим да покълне въпреки бурените, които могат да избуят около него? Може пък висящото кафе да даде модел за друг тип отношения, за по-голямо доверие, което дори да откаже „алчния продавач” да го изпие вместо нуждаещия се. Нека не се подценяваме чак толкова, демонстрирайте малко доверие, дори и да е висящо.

 

Сподели във Facebook