Език в немилост

Петър ГАЛЕВ

Няколко писма от различни институции, които получихме напоследък в редакцията, ме провокираха да се замисля за двойния аршин по отношение на грамотността в нашата страна. През пролетта наближава времето за матури и за всякакви изпити, на които се подлагат ученици и кандидат-студенти. А тестовете по български на моменти са трудни дори за завършилите филология. Въпреки това от децата се изисква да владеят в съвършенство нюансите на родния език, да знаят например какво е метонимия и синекдоха, да различават сказуемно определение първо от сказуемно определение второ (нищо не ви говори, нали?) и така нататък. Независимо дали след това ще се занимават с инженерство, медицина или земеделие. И това е правилно. В основата на образованието е грамотността.

Но да се върна към въпросните писма, от които тръгна коментарът ми. Ако трябва да ги определя с една  дума – пълна неграмотност! Няма пълен член, няма запетаи, да не говорим за това къде се пише „о” или „у”. Всякакви авторитетни инстанции и пресцентрове съвсем спокойно изпращат кореспонденция, с която не биха преминали в по-горен клас, ако ставаше въпрос за школски изпит по роден език. Има цели сфери, в които сякаш се използва някаква друга граматика, различна от описаната в учебниците. А под абсурдните текстове стоят авторитетни подписи на хора, които не само че трябва да са взели матурата си, но имат на книга по няколко образования и титли. Е как да не се смееш, ако получиш писмо от някоя агенция, че си нарушил нещо, а в същото време въпросната инстанция е изнасилила родния език до неузнаваемост? Кой кого да глоби в тази ситуация и как се докарахме дотам, че висшето образование не гарантира елементарната грамотност? Така че не гледайте децата, те са доста умни! Нека да видим как ние да не ставаме за резил на стари години.