Хванахме ли пътя

Петър ГАЛЕВ

Не знам дали социолозите улавят един процес, набиращ енергия повече от 2 години, който може да ни измъкне от тинята на последното място в ЕС и от блатото на обществената депресия. Още нищо драстично не се е променило, но то е като при взривяването на комин. Докато пробиват дупките и слагат тротила, всичко си изглежда стабилно и вечно. Но запалват фитила и за секунди масивната постройка е на земята в дим и пепел. Но да оставим алегориите, става дума за гражданската съпричастност към собствения ни живот.

Ако тенденцията за натиск за прозрачност върху всяка власт се запази, първо ще се избистри диагнозата на главния ни проблем, а след това ще се приемат горчивите лекарства. Важното е, че хората повярваха колко много зависи от тях. Но не само по време на изборите! Посочването с пръст на корупционните практики, на оплетените черва, които ни задушават, е първата крачка към закони и правила, правещи невъзможно безогледното точене отвсякъде.

Новите комуникационни платформи се превръщат в неформални парламенти, а смислените хора - в своеобразни депутати, които конституционното Народно събрание не може постоянно да заобикаля. И резултати вече започват да се виждат. Като се започне от арестуван заради подкуп съдия; отстранен председател на съд със съмнения за незаконни практики; мине се през изваждане на мръсното бельо на дървената мафия и лавинообразна нетърпимост към убийците на гората и се стигне до закриване на тото пункт, в който печеливши са били измамвани. В дъното на всички тези случаи стои отхвърленото безразличие към това, което се случва покрай нас. Дано трайно сме осъзнали, че то не е „покрай“, а директно ПРЕЗ нас.