.jpg)
Какво изгаряме всъщност
Петър ГАЛЕВ
Горещините през това лято имаха и своята принадена стойност, но не от природата, а отново от човешкото нехайство, мързел и глупост. На първо четене всички са склонни да обвинят небивалия пек за многобройните горски пожари, които превръщат огромни горски масиви в черен пущинак. Но се оказа, че зад голяма част от опустошенията стоят хора. При това извършили дребни наглед нарушения – хвърлили горящ фас, запалили си боклука на двора, не загасили добре огнище след пикник.
Да, наистина не става въпрос за убийство и грабеж. Но след всички предупреждения през последните седмици, след десетките пожари, с които страната се бори, отново да си правиш каквото си знаеш в гората или близо до нея, направо си е голямо престъпление. Жертва е българската природа, а финансовите измерения са повече от стресиращи. Затова е крайно време драстично да се увеличат наказанията за волните и неволните подпалвачи на гората. Не е нормално да покосиш стотици декари с малоумието и нехайството си, а след това да мигаш на пресекулки и да вдигаш безпомощно рамене. Кусурите на наказателния кодекс от години се коментират и от юристи, и от граждани.
Но нека законодателят да направи така, че пироманите да плащат за три поколения след себе си. Тогава чичото, дето хвърлил горяща цигара в Дюлинския проход, ще се позамисли и може да се напъне да си зарови угарката в пясъка. Като се разделят няколко души с цялото си имущество заради причинени пожари, май по-добре ще чуваме предупрежденията на властите да внимаваме с огъня – в прекия и в преносния смисъл.
