Когато се обърне каруцата...

Петър ГАЛЕВ

Бавно и мъчително ще трябва да свикнем да реагираме превантивно на рисковете, вместо след това да сме изненадани и нещастни. Вече уроците в това направление станаха прекалено много и няма да можем да се оправдаваме с първолашкото „Моля, другарко, ама аз не знаех...”.

Добре е сега да започнем с двете най-важни опори – здравето и жилището. Крайно време е да се направи механизъм, който да позволява допълнителна здравна осигуровка, чрез която да си покриваме често срещани нужди, оставащи извън периметъра на националния здравен фонд: избор на конкретен специалист, различни видове редки изследвания, скъпи импланти, консултации в чужбина. Иначе пак си плащаме за тези неща, ама в аварийна ситуация, наведнъж и когато сме най-затруднени.

Същото е и с жилищата. Ако до момента сме се замаяли и не сме разбрали повтаряното от години, че България е сериозна земетръсна зона, сега вече го усетихме и по настръхналите си коси от тласъците на земята. Затова всяка сграда трябва да има документ за състоянието си, периодична задължителна поддръжка и застраховка, покриваща и повреди от трусове.

Но държавата ще трябва да се намеси сериозно, като гарантира, че парите, отделени за допълнителни здравни осигуровки и застраховки на жилищата, ще се използват само по предназначение и няма да се допусне шикалкавене от страна на застрахователите при изплащане на пари за заболяване или щети по имотите. Ако не се задвижи нормалният механизъм за застраховки, пак цялото общество плаща, но няма никаква справедливост, нито точна сметка кой какво покрива.