Кражби по поръчка

Да бяха само фирмите на Пеевски… За обществените поръчки говоря.

Не че през последните десетилетия всички не сме наясно как се разпределят основните парчета от държавната баница. Но големите нагласявания и натъкмявания на поръчките за милиарди и милиони водят надолу по веригата до тотално изкривяване на почти всички други покупки с обществени пари. Разследващите предавания по телевизиите отдавна са пълни с абсурдни харчове на общите ни ресурси, но видим резултат освен поредното цъкане с уста няма. Всяко винтче, плочка, химикалка или яйце, което се купува с общите средства, обраства в цената до неузнаваемост. Но държавата е създала и допуснала такъв механизъм, че по документи всичко да си бъде законосъобразно. За тези поръчки се изписват огромни папки с хартия. То са протоколи, подписи, комисии… И в крайна сметка се оказва, че купеното нещо е с проценти или в пъти по-скъпо от това, което всички сме виждали като цени по магазините. Защото общите пари се възприемат за ничии или по-точно само за нечии, за касичка, която е лесно и безопасно да се изтръска в определени джобове. Да не говорим, че в приоритет се превръщат не разходите за наистина необходими строежи, ремонти, апарати или продукти. А за стоки и дейности, от които най-лесно може да се вземе най-голям процент. След това идват проверки, които констатират, че всичко е нормално, защото по документи решенията са взети, конкурсът е проведен, положени са подписи. Никой не ти гледа, че плочката за баня в хипермаркета е например 10 лв., а „по обществената поръчка“ излиза на данъкоплатците 20 лв. Докато няма единен леснодостъпен, публичен онлайн регистър на това какво е купено и за колко обществени пари, тази пародия ще си продължава.