Лупа за очевидното

На фона на тоталното безразличие към всякакви драматични факти от живота у нас периодично - като свръхнова в Космоса – избухва някаква тема, която ни завладява, сякаш от нея зависи оцеляването ни. Да кърмят ли майките там, където бебетата огладнеят? Сигурно е важна тази дискусия, ако преди това бяхме дебатирали и решили стотиците очакващи умствена активност въпроси на съжитието ни.

Но в публичното пространство се получава една органична подмяна на истинските уравнения с много неизвестни, явно с презумпцията, че вече ни е втръснало да се повтаря едно и също, което на всичко отгоре не е и особено атрактивно за отразяване. Така де, какво да говорим за липсата на целенасочено домашно възпитание на подрастващите, за агресията, породена от пошли, но широкодостъпни модели на подражание; за очевидно липсващата връзка между лични качества, усилия, образование и житейска реализация?

Ние сме над тези неща! Друго си е да изпишем цели неграмотни страници по форумите с подробни разсъждения на маймуница по темата за ланския сняг и за световната конспирация срещу народа. Нямаме равни в празното дърдорене. Там сме като последна инстанция! Нищо че за същото време можем да поговорим с детето си или да му прочетем един от онези класически разкази на литературата ни, в които поуката няма нужда да бъде обяснявана отделно.

Всъщност браво на тази млада кърмачка, която реши да си отстоява правата. Но има неща, които се подразбират, няма какво да ги преливаме от един екран на друг. По-добре е да помислим за другата храна на малките, нематериалната. И ако не можем да им поднесем бисери, поне да не им наливаме отрова.