Митове до поискване

Петър ГАЛЕВ

Опитите да се засили етническото противопоставяне в България няма да успеят. Колкото и да не сме си взели поуки от изминалите двайсет и пет години, все сме разбрали, че омразата „по принцип“ и противопоставянето до кръв по религиозен, етнически и дори партиен принцип са напълно неадекватни. Нищо че все още се намира кой да претопли я страха от възродителен процес, я митовете, че ако не е нашата партия на власт, другата непременно ще ни измами и ограби.

А нашите със сигурност ще ни напълнят торбичката... Е, хората вече проумяват, че има едни норми за обществен, професионален и личен живот, от които зависи и персоналното, и общото благосъстояние. И в момента грижите им са съвсем други, трудно ще се хванат на хорото на кухите идеологеми. Очакването от политиците е да създават нормална среда, да гарантират, че правилата са еднакво валидни за всекиго. Когато законът стане реален посредник във всички частни и публични отношения, няма да има място за никакви апокалиптични сценарии.

А ако с днешна дата ни трябва противопоставяне, то е срещу усещането за липса на обществена енергия в единна позитивна посока. Защото нито Аллах ни е виновен за неразбориите, нито природата за постоянните кризи, в които се въртим. Дано и Айше, и Албена да са разбрали, че не всевишният, а изсичането на горите ни дави в потопи и свлачища. И ако постоянно търсим какво ни е разделяло преди, няма да видим какво трябва да ни обедини сега. Въпрос с понижена трудност – подреждането на държавата ни така, че да няма значение коя точно партия ни управлява. А вярата да служи за това да бъдем просто добри хора.