Най-опасната дума

Петър ГАЛЕВ

Не, не става въпрос за обида, ругатня или нецензурен израз. Виновникът за всичко, което ни се случва, е едно просто наречие, неизменяема част на речта, както пише в граматиката. И доказано от десетилетия неизменяема част от живота ни. Става въпрос за думичката „иначе”. Представяте ли си как щяхме да живеем, ако не беше това „иначе”. Нашите управници иначе не са лоши хора, но не могат да овладеят страстта си към бързо забогатяване на гърба на обществените ресурси. Те иначе мислят за нас, но след като помислят за роднините и приятелите си.

Българите иначе се интересуваме от политика, ама предпочитаме да мърморим в кухнята, вместо веднъж на няколко години да пуснем бюлетина. Природата ни иначе е прекрасна, но преди напълно да изчезне, сме я замърсили и забутали в ъгъла. Пътищата ни иначе не са толкова зле, ама не са като европейските. Заплатата иначе ни стига, ако не бяха ипотеката, миналогодишната сметка за парно, таксата за алианса и лекарствата на тъщата.

Ние иначе сме добри работници и служители, ама не се престараваме много-много в това, което правим. Иначе искаме правила, но първо другите да ги спазват. Иначе уважаваме лекарите и учителите, ама понякога ги понабиваме. Иначе много се уважаваме, но не на пътя и в трамвая, а на маса и след третата ракия. Иначе обичаме книгите, но все не остава време да ги прелистим. Абе, изобщо иначе не сме лоши хора, но това е някак вътрешно, не обичаме да го показваме, защото иначе могат да ни сметнат за глупаци. Иначе със сигурност някой ден ще се оправим, няма начин да е иначе...