Пътища към себе си

Петър ГАЛЕВ

Все ми се иска да вярвам, че е по-добре човек да се опита да направи нещо добро за себе си и за околните в собствената си страна, отколкото бързо-бързо да хване самолета с еднопосочен билет. Далече съм от мисълта да укорявам стотиците хиляди, избрали живот в друга държава. Те са и си остават огромен български потенциал. Всеки е имал своите мотиви да опита щастието си навън. Но май дойдоха други времена. Никъде икономическото положение не е розово. Затова зад граница все повече ни привличат редът, законността, зачитането на всеки човек. А повечето от сънародниците ни искат да избягат от това, което сами си устроихме като общество. Вече до втръсване се повтаря как българите ставаме неузнаваеми в чужбина – мили и любезни с познати и непознати, треперим над правилата, първи сме по екипна работа, уплътняваме си времето до минута...

Добре де, защо да не го правим и тук? Бъдете сигурни, че ако критична маса от хора спре да махва с ръка, да пустоства и да вдига рамене при всеки проблем, няма да има нужда някой отгоре да ни спусне и наложи очовечаване. Иначе предстои процентът на тези, които заявяват, че искат да напуснат България, постоянно да се увеличава. И дори мнозинството от тях да остане тук поради липса на реална възможност да се изнесе, едва ли можем да разчитаме на демотивирани и угнетени хора за напредък на държавата. А когато човек постави по-високи изисквания към себе си, критериите към тези, които го управляват, също се повишават. И току-виж сме разцепили над 70-годишния лед, заклещил потенциала на поколения.

Сподели във Facebook