Самопотоп

Петър ГАЛЕВ

Няма никакъв смисъл да се интересуваме и вълнуваме от глобалните промени на климата и катаклизмите на природата. Ние си живеем в постоянна катастрофа, каквото и да е времето. Тъкмо зимата ни пощади откъм сняг, ледове и студове, една малко по-дъждовна пролет, но напълно нормална, потопи половин България. Но това не е природен, а общинско-битов катаклизъм. Сега се сетихме да плачем и да се тръшкаме, че речните корита не са почистени, ама не от друго, а от безобразното изхвърляне на всякакви отпадъци години наред. И когато това най-естествено и очаквано се стовари на гърба ни, природата ни е виновна. А „загрижените” местни и централни властници си мислят, че съчувствените приказки от наводнените махали ще заменят дълговременното нехайство по отношение на контрола и изпълнението на основни функции на държавата и общините.

Нашенските ураган, потоп и глобално затопляне се наричат глупост, нехайство и престъпна небрежност. Те ще ни затрият, не природата. Как за толкова години цивилизация не разбрахме, че сме скачени съдове със земята, която обитаваме. И тя не се изчерпва със собствения ни двор. Ако тази година е виновна водата, другата година ще дойде сушата. Защото в управлението и опазването на горите цари пълен хаос и стремеж за нечия печалба тук и сега. А без гори няма вода! Вярно е, сушата не събаря директно къщи и плевни, но помита поминък и човешки съдби. Това, което ще ни се случи утре, го предопределяме до голяма степен всички ние днес. Едни с безогледни действия, а други с незаинтересованост и пасивност. Иначе България е на прекрасно място и Господ не ни е пращал още истински природни бедствия. Иначе тежко ни!

Сподели във Facebook