Уроци от улицата

Петър ГАЛЕВ

Наскоро един активен млад човек на възраст месеци преди пълнолетието изрази пред мен огромното си разочарование, че велоалеята в неговия квартал е практически неизползваема, защото е заета от плътно паркирани автомобили. Разсъжденията на младежа по този повод направо ме смаяха, защото бяха по-зрели и логични от обърканите мисли на много от възрастните. Момчето чистосърдечно се учудваше, че хем ние, родителите, искаме от младите да не се занимават с глупости, а да четат и да спортуват, хем когато са създадени минимални условия за една от тези дейности в градската среда, те не могат да се използват заради нашата – на възрастните, небрежност и незаинтересуваност.

Защо – попита ме младият господин – държавата е дала доста пари да направи велоалеи, каквито отдавна има във всеки нормален европейски град, а няма кой да отстоява свободата на това малко градско пространство, предназначено за използващите най-екологичния транспорт – колелото? Призна и за моментния си порив да надраска с пирон нахалните автомобили. Спрял се, защото си представил колко много баща му би се ядосал да види надраскана например собствената им кола. „Нали постоянно ни повтарят да не раздаваме сами правосъдие, имало кой да се грижи за това?”, заключи младежът. Нямаше какво да му отговоря. Дадох си сметка, че всички учебникарски приказки за гражданско съзнание и спазване на правилата в обществото отиват по дяволите, грубо опровергани от реалността на улицата. А там проблемът далеч не е само в заетите велоалеи, нали?