За днешните окопи

Петър ГАЛЕВ

Имало е времена, когато българските владетели са били изправяни пред съдбовен за страната ни избор. От решенията им дали да започнат война и с кого да влязат в съюз е зависел животът на хиляди. При това резултатите от решенията им често са ставали видими за броени дни – триумф и възход или падение и гибел. Днес нещата не изглеждат толкова драматични, поне на пръв поглед.

Изборът, който правят днешните управници, не води пряко до завоюване или загуба на територии, нито до жертви по бойни полета. Явно комфортът на ХХІ век успокоява политиците и приспива дългосрочния им поглед към бъдещето на България. Лошото е, че и ние заспиваме. Сега не очакваме от тях физически да застанат начело на войска, за да защитават народа си, както са правели царете ни. Искаме нещо много просто – да се озаптят в единственото си занимание да бъркат до лактите в пробитата държавна каца с мед, където от време на време сипват и катран, за да доказват колко са били корумпирани опонентите им.

Защото привидно не сме на война, не сме поразени от тотално природно бедствие, но националният тонус е точно като след опустошение. Няма лекари, не се раждат деца, младите напускат, хиляди са без работа, старите мизерстват, културата отстъпва пред кича, няма идея за бъдещето, липсва маята, която ще набухне утрешния ни хляб насъщен. Чудя се дали от анализи и партийни стратегии ще им остане време да се обединят около простите неща – как ще живеем тук и сега и ще има ли нормално утре за България. 

 

Сподели във Facebook