За кацата и дъното

Петър ГАЛЕВ

Знаете ли кой е най-некоректният платец към солидарната ни здравноосигурителна система? Не, не е бай Мехмед от Лудогорието, нито леля Тинка от Враца. Държавата! И цифрите го доказват безапелационно. Два милиона и петстотин хиляди българи и техните работодатели плащат здравни вноски според доходите си. Същевременно държавата е обявила на книга, че поема осигуровките на децата, учениците, студентите, пенсионерите, военните и администрацията.

Но знаете ли колко внася за тях? За тази огромна група от населението, сред която са и най-често ползващите здравни грижи – деца и пенсионери, здравният фонд получава от години една фиксирана сума, която е значително по-малка от това, което внасят работещите. За какво здравеопазване да говорим, след като за едно дете са предвидени 16 лева на месец за медицинска помощ.

Какво да се направи по-напред с тези пари – профилактика, прегледи, лечение, рехабилитация? И за каква обществена солидарност говорим, когато работещите пълним здравния бюджет с черпак, а държавата го пълни с чаена лъжичка, при това от много години. При това положение обещанията за няколко милиона повече тук или там в здравеопазването звучат двулично и фалшиво. А лекарите от спешната помощ се съмнявам, че ще празнуват евентуалното увеличение на заплатите им с 10 на сто, т.е. от 600 на 660 лева...

Докато не се реши кардинално въпросът с реални осигуровки за огромни групи от населението, няма да се отлепим от дъното. И първо държавата трябва да даде пример за коректност и адекватност, а тогава да се сърди на някой, който не си плаща, защото не иска да налива в спукана каца.

Сподели във Facebook