За решетките и глобите

Петър ГАЛЕВ

Очаквано проектът за промени в Наказателния кодекс породи полярни коментари и искания. От едната страна са консервативно настроените юристи и огромната част от обществото, които настояват за повече и по-тежки наказания, а от другата са либерално настроените прависти и повечето представители на неправителствени организации, държащи за ограничаване на наказателната репресия. И двете групи имат своите аргументи, дават конкретни примери от близкото и по-далечното минало, позовават се на практики в старите демокрации. Но всъщност проблемът не е в тежестта на наказанията.

У нас все още няма гаранция, че ако си извършил престъпление, неотменимо и бързо ще те сполети това, което е предвидено в закона. Ако това положение не се промени, дори кодексът да стане много по-строг, няма да постигнем желания резултат. В момента хората са настроени срещу краткия престой зад решетките и срещу помилванията, защото не са сигурни, че ако затворникът се окаже на свобода и отново си позволи да престъпи дори минимално закона, ще бъде заловен и отново изолиран от обществото. Естествено, че нямаме полза, нито има ефект да издържаме безкрайно определен контингент в затворите, където личността се разрушава често непоправимо. Но и няма как да търпим единствената неотменима санкция в България да бъде вдигането на колата от паяк и поставянето на скоба при неправилно паркиране. Ако трябва, нека магистратите да обменят опит с „Паркинги и гаражи”, за да видят как те постигат възмездие за административно нарушение, от което няма измъкване... 

Сподели във Facebook