За Рихтер и други неща

Древна мъдрост е, че всяко нещо, което не ни убива, ни прави по-силни. След чувствителния земетръс обаче е задължително да направим реални промени, но не само на думи и „за три дни”. Защото следващия път може и да не ни се размине. Традиционният ни скептицизъм явно имаше нужда от доказателство тип „око да види, ръка да пипне”, за да повярваме в твърденията на учените, че България е сериозна земетръсна зона. Но да не се заблуждаваме – без държавен механизъм за принуда нито ще си обследваме и укрепим жилищата, нито ще ги застраховаме масово. Въпреки изживения шок. Сега е моментът да се приемат такива правила, че никой да не може да кръшка от ангажиментите по осигуряването на безопасни жилищни и обществени сгради.

А за другия аспект от бедствието – духовния - всеки сам трябва да отстоява онова, което неминуемо си помислихме през тези дни. Че не трябва да сме дребнави и подвластни на мимолетни страсти, защото животът, здравето и обичта са основните ни ценности. Лошото е, че се сещаме за това основно по време на лични или общи изпитания, след което пак си караме постарому.

Все пак сега се случи и нещо различно в сравнение с други катастрофични моменти. Вместо традиционното изливане пост фактум на негативна енергия се чуха добри думи за проектантите и строителите на масовите жилища, които (поне засега) издържаха гнева на природата. Иначе, дано да успеем да трансформираме обяснимия страх от бедствието в позитивна енергия и в добро отношение помежду ни.