За Темида и скоростта

Петър ГАЛЕВ

Понякога представителите на съдебната система са прави да недоволстват, че хората не ги разбират и като цяло са негативно настроени към тях. Факт е, че във всички демократични държави правораздаването изисква строги процедури, оформянето на много документи, стриктно следване на формални правила. И това бави окончателните решения и присъди.

Но в много случаи сме свидетели на кристално ясни казуси, които по неведоми пътища се забатачват, омотават в неясни обяснения и в крайна сметка обществото остава с впечатлението, че няма справедливост и адекватно наказание за престъпилите закона. Припомнете си само последния случай, който предизвика много коментари. Пияният шофьор, който помете на спирка в София 15 души, като уби дете и млада жена, излиза от ареста, защото са изчерпани законовите срокове, в които може да бъде задържан преди присъдата.

Е какво попречи за два месеца, при наличието на десетки свидетели, това дело да се внесе в съда? Ако има някаква прекомерна тромавост в законите, нека магистратите да кажат какво им пречи да бъдат оперативни. Ако няма достатъчно вещи лица и експерти, нека възнагражденията им да се повишат. И изобщо да кажат какво не им достига, за да придвижват делата в разумни срокове.

Това са сроковете, в които хората си спомнят какво престъпление е извършено и виждат как то е наказано. Ако минат години, възпиращият ефект на присъдите е минимален. А доверието към Темида ще си стои на дъното, ако просто ни уведомяват, че поредният обвиняем е пуснат под гаранция, защото е минал срокът.

Сподели във Facebook
Етикети: Брой 76