За вредата от ползата

Мечтаното свободно движение на хора, стоки и капитали, което постигнахме в Европа, катастрофира на родна територия. Пак заради бедност. Когато бащите на общото законодателство са писали правилата, не им е хрумнало, че напредничавите идеи ще имат неочакван, но много опасен страничен ефект. Заради т.нар. паралелен износ на лекарства хиляди хора с диабет, епилепсия и други сериозни заболявания са в ужас дали ще им изпълнят следващата рецепта, или в аптеката ще вдигнат безпомощно ръце. В резултат на натиска върху цените на медикаментите у нас най-модерните от тях са доста по-евтини в сравнение с другите държави на континента. Затова напълно законно малки и големи фирми имат интерес да ги изкупуват тук и да ги продават на Запад. Не бързайте обаче да ги обвините. След като е отворена такава легална възможност, не е работа на хората с бизнес нюх да мислят за общественото здраве. Проблемът е на политиците – и родните, и европейските. Те трябва бързо да разтворят капана, който щрака под краката на пациентите в България. Точно тази мудност при очевидни обстоятелства дава храна за крайните евроскептици. Ама една майка, която не намира лекарството за детето си, изобщо не я интересува стратегическото бъдеще на Европейския съюз. Нито обясненията, че ако не бяхме вътре, модерни медикаменти тук едва ли щеше да има… Сега е важно ще се намери ли от наша страна кой да постави въпроса спешно, ясно и категорично пред висшите бюрократи в Брюксел. Защото е видно, че в случая добрите намерения за безпрепятствен бизнес на наша почва могат да убият хора.