Законът и нашият човек

Имаше едно детско предаване навремето по телевизията „Бързи, смели, сръчни“. Цитирам го не заради съдържанието му, а заради заглавието. С днешна дата то доста добре обобщава какво хората очакват от следователите, прокурорите и съдиите. С едно допълнение – неподкупност. За професионалистите в правото е ясно дали и как актуалните промени в конституцията ще подобрят съдебната система. Но за гражданите резултат ще има единствено когато престъпниците се залавят, разследват и осъждат в обозрими срокове; когато имотните спорове и междуфирмените дела завършват без вечните увъртания и отлагания за след месеци и години… Колкото повече системата не се променя, толкова по-силно ще звучат популистките лозунги за „Крумови закони“ в ХХI в. и за връщане на смъртните присъди. Сигурен съм, че обществото би получило удовлетвореност и от сегашните закони, но ако те се прилагаха безотказно и ефективно. А това не е така. Затова нека не бързат политиците да се поздравяват какви успехи са постигнали в преговорите за промени на основния закон. Всичко е толкова закъсняло, че „пациентът“ едва е жив. Сигурно сега се слага някакво начало на бъдещи подобрения в правосъдието. Но нека не се заблуждаваме, че от следващия ден справедливостта ще тържествува. Май ще трябва, подобно на евреите в Египет, да изчакаме да премине поколението магистрати, живяло „в робство“, за да стигнем до обетованата земя на безпристрастното прилагане на закона. Близката ни история е категорична – най-трудно се преодолява синдромът „Наш човек“. А Кой всъщност е той? И дали това се променя с поправка в конституцията?